Стоманодобивната промишленост играе сложна роля в енергийния преход. За да се изпълнят глобалните енергийни и климатични цели, емисиите от стоманодобивната промишленост трябва да намалеят с поне 50% до 2050 г. Това е трудна задача, като се има предвид, че световното производство на стомана остава толкова интензивно на емисии, колкото беше преди 20 години.
След това въпросът бързо преминава от „колко?“ до „как се прави?“ тъй като, за да се балансира повишеният растеж с намаленото въздействие върху околната среда, трябва да се произвежда много по-голяма част от бъдещата стомана с по-малко замърсяващи емисии.
Тук на преден план излизат нисковъглеродните стратегии за производителите на стомана .
С различни терминологии и набор от нисковъглеродни иновации и технологии, които се проучват в световен мащаб, Световната асоциация на стоманата успешно групира тези подходи в три широки категории: въглерод; водород; и електричество
1. Стратегии за смекчаване на въглеродните емисии
Тъй като много процеси, включително производството на стомана, не могат да бъдат с нулеви въглеродни емисии на този етап, в тежката промишленост се използват стратегии за смекчаване на въглеродните емисии. За стоманодобивната промишленост улавянето и съхранението на въглерод (CCS) е може би един от по-популярните и обещаващи подходи. Това включва използването на различни технологии за улавяне на емисиите на въглероден диоксид от процеса на производство на стомана, преди транспортирането им (ако е необходимо) до отделно място, където накрая могат да бъдат „инжектирани“ и съхранявани дълбоко под земята.
2. Заместване на водород с въглерод
Водородът предлага на индустрията други варианти за намаляване на емисиите от процеса на производство на стомана. Независимо дали се използва като спомагателен редуциращ агент в самата доменна пещ или като единствен редуциращ агент при производството на директно редуцирано желязо (DRI), водородът е по-чиста алтернатива, тъй като единственият му отпадъчен продукт е водата. И това не е единствената полза: проекти успешно демонстрират 20% намаление на емисиите чрез използване на DRI, произведен с помощта на водород и въглероден оксид от природен газ
3. Използване на процес, базиран на електролиза
Трития метод идва от електролизата. Докато желязото и кислородът, които съставляват желязната руда, могат да бъдат разделени чрез химически редуктори, електролизата е алтернативен начин за постигане на същия резултат. Ползата е, че кислородът е единственият страничен продукт, вместо въглероден диоксид. Предизвикателството обаче е как да се разработи технологията, така че да бъде както търговско мащабируема, така и рентабилна за производителите на стомана. Основната пречка е как да се осигури достатъчно чиста енергия, за да се запази целият метод без въглерод.
Тъй като всяко решение представлява свои собствени предизвикателства, стоманодобивните компании трябва внимателно да решат кой път отговаря най-добре на техните нужди и възможности. И значението на този избор не може да бъде подценявано, особено след като големи реинвестиции в – или обновяване на – производствени съоръжения и оборудване се случват само на всеки две десетилетия, като голяма част от обектите в света трябва да започнат този цикъл сравнително скоро.
Но това не означава, че бездействието е опция до този момент. Има други по-достъпни и незабавни решения, които могат да помогнат на стоманодобивните оператори да намалят емисиите, докато тези по-мащабни корекции не станат мащабируеми. Сътрудничеството със стратегически партньор като Shell Lubricant Solutions може да подпомогне оптимизирането на поддръжката на оборудването: независимо дали чрез въглеродно неутрални смазочни материали или мониторинг на състоянието на маслото като Shell LubeAnalyst, тези действия могат да помогнат на стоманодобивните съоръжения да започнат да предприемат значими стъпки към по-устойчиво бъдеще днес .